Скокове във вода
По света
Скоковете във вода са се практикували още през 19 век, но не са имали състезателен характер.
Скокове във вода
Първото състезание в България по скокове във вода е на 29 септември 1931 г., когато са и първите балкански игри. Шампион в скоковете от кула е Георги Гайдарджиев. Той печели и първите титли на България през1935 г. в скоковете от кула на 5 и 10 метра. На второто държавно първенство през 1942 г. освен от кула са включени и скокове от трамплин. И двете златни отличия печели Кирил Мицев, който запазва лидерството си до 1947 г.
Първият национален треньор е Александър Дюлгеров, който десетина години е начело на тима. Той е и състезаващ се треньор. Сред пионерите на този спорт у нас е Борислав Деков, наричан „каскадьор” заради виртуозните си изпълнения
Началото на българската школа в скоковете обаче поставя Любомир Михайлов. Сред неговите възпитаници са Августин Саракински, Петър Георгиев, Радослав Радев, Жасмина Георгиева, Мария Александрова и др.
Първият голям успех за България на международно състезание е бронзът на Константина Попова - Ташева от Световните студетски игри през 1961 г. в София.
Саракински е първият наш участник на европейско първенство. На шампионата във Виена през 1974 г. е 12-ти на кула. Три пъти печели балканската титла. В турнир за купата на Европа през 1973-а е 7-ми на кула и 12-ти на трамплин. Деветкратен републикански шампион от кула и 6 пъти от трамплин.
Първият и единствен засега за България европейски шампион е Петър Георгиев –на трамплин от „Рим ‘83”. Две години по-късно той печели пред родна публика и сребро, също от 3-метров трамплин на първенството на континента в София през 1985 г. На турнира за купа „Европа” през 1985 г. в Цюрих той печели сребро в коронната си дисциплина на триметров трамплин.
Успехите на Георгиев обаче няма да са тези, ако го нямаше основния му конкурент Радослав Радев.
Жените дебютират през 1946 г, а първата шампионка на трамплин е русенката Антоанета Гугалова. Година по-късно Даниела Илиева печели и на двата уреда. После има 13-годишно прекъсване в женските дисциплини. Те се подновяват през 1960 г.
Тогава шампионската титла от кула печели Иванка Воденичарова (Русе). Рекордьорка по спечелени титли е Мария Александрова – 10 от трамплин и 7 от кула. На световните студентски игри през 1977 г. в София тя става пета от триметров трамплин и от кула 10 м.
В четирите си участия на балкански игри взима общо три титли от двете дисциплини.
Следва я Константина Попова с 4 титли от кула. Попова започва своята забележителна кариера с международно състезание. През 1961 г. печели бронз на Универсиадата в София.
Най-изявената ни състезателка в скоковете обаче е Радослава Георгиева, която е сред финалистките, 17-та в крайното класиране на кула от олимпиадата „Атланта ‘96”. Георгиева е 7-ма на кула от европейското първенство във Виена през 1995 г.
